Ето ме обратно в блогърството! Реших да разказвам малко по малко за някои места – знайни и незнайни, които съм посещавала. Някои от тях го заслужават особено много поради чара си и същевременно малкия интерес, който предизвикват. Искам българските градчета и села да не опустяват и ако не с жители, да се пълнят с посетители. Надявам се, че случайно или неслучайно попаданалите тук ще им хареса поне едно място и ще го посетят.

Днес се спирам на Петроханския проход и град Годеч – понеже е близо до моя роден град Сливница, а земляците трябва да се подкрепяме. :)

От Петроханския проход освен до Видин, човек може да стигне и до Ботев или Ком. Знам за две хижи на или почти на прохода – Петрохански проход – работеща – и Варвара – за която не знам дали работи, но изглеждаше запусната,когато минахме от там. Покрай нея минава пътеката за телевизионната кула над прохода – около 30 мин пеша, както и за хижа Ком (старата и новата).

 

Близо до прохода, откъм Софийското поле, е гр. Годеч. Разположен е в малка, китна котловина в  подножието на Балкана. Паркът се слива с гората, центърът е малък и добре поддържан. Реновиран е сравнително скоро, съдейки по новите плочки, кофи за боклук, парапети и зелени площи. В центъра, за неориентирания посетител, има на видно място няколко бар-ресторанта и една кръчма, в която обядвахме.

Ние минавахме набързо и нямах време да разуча и разгледам местните забележителности. За информация – по-добре в .

Защо си заслужава да се мине през Годеч? Най-малкото- на път е при разходка до Разбоишкия манастир със скалната църква – едно от местата, които трябва да посетя.