Този пост е специално посветен на онези от попадналите тук, които или обичат, или им се случва по-често да решават в последния момент какво да правят с един почивен ден. И е ориентиран конкретно към хора, живеещи в района на София.
Става въпрос за село Войнеговци, северно от София, в подножието на Софийска планина, част от Западна Стара планина. За малко повече факти оставям да помогне, а аз ще разкажа какво видях. За името се чудех дали да пиша Войняговци или Войнеговци, срещала съм го и по двата начина, но вторият ми се струва по-автентичен за нашия край (все пак съм виден представител на “същинския” Шоплук :) ).
Досега съм използвала два начина за придвижване до селото от София – с кола и с градския транспорт. При първия начин за най-пряко се минава през кв. Орландовци, кв. Бенковски и Световрачане. След Световрачане се пресича Околовръстното и директно се продължава направо към планината – селото е на около 2 км от Околовръстното.
Другият вариант е с градски транспорт от кв. Орландовци – редовна автобусна линия 21-22, която е комбинирана до Войнеговци и съседното с. Подгумер. За повече информация – . Билетчетата са са като за обикновен градски транспорт в София, стига се за около 20-ина минути.
И тук идва най-важният въпрос по темата – ЗАЩО? Защо да се ходи до Войнеговци? На първо място – защото е близо и внася разнообразие сред все така посещаемата Витоша. В самото село аз поне видях малко неща за разглеждане – най-интересното от които е старата църква в центъра на селото. Има и стар партизански паметник, който по някакъв много странен начин си вървеше с новата кофа за разделно събиране на отпадъци и не се сдържах да ги снимам.
Това, което най-вече може да се прави в района, е доста приятна и спокойна двучасова разходка в гората над селото. Знам – и съм вървяла – по две пътеки, които се съединяват вътре в гората – т.е. тръгваш по едната и се връщаш по другата и така правиш пълен кръг. Не съм толкова наясно със селото, за да поясня откъде се минава за пътеките, но в общи линии, ето: за едната се продължава покрай църквата направо по “главния” път, подминава се последната спирка на автобусите и се продължава нагоре по пътя или по подсичащата го горска пътека докато се стигне до вилната зона – оттам нататък все нагоре. Другата е – при църквата при идване откъм София се свива наляво преди самата църква и покрай къщите се стига до малко ново параклисче, после покрай него по пътя нагоре, докато се стигне до голям кръст над селото. Оттам нататък също е ясно – върви се по пътя.
За жалост няма маркировка и затова препоръчвам за тези, които не търсят силни усещания по горско ориентиране, или да си вземат човек, който е вървял по пътя, или да стигнат до някъде и да се върнат по същата пътека. Причината е, че въпреки че 90% от времето се върви по ясно очертан коларски път, част от пътеката се стеснява и се губи – явно не е толкова популярна…
Между другото, от Войнеговци може да се стигне и до съседните села – Подгумер и Локорско. До Подгумер не помня да съм вървяла, но съм минавала маршрута Локорско – Войняговци. Но за това друг път.
Целият маршрут-кръг Войнеговци-планината-Войнеговци е изключително приятен и ненатоварващ. Особено горещо препоръчвам през есента – в този район горите са смесени широколистно-иглолистни и се получава много красива зелено-жълто-червено-оранжева картина на фона на жълтата трева и синьото небе.
Между другото, над селото вътре в гората има един фургон, който си го поддържа ловна дружинка – за което БРАВО! Имам много приятни лични спомени от там – там в един ранен пролетен ден моят мъж ми предложи брак с пръстен и всичко както си му е реда. Така че ето – явно и за такива неща става това място и не е за изпускане.
А, забравих да спомена – може би и подсъзнателно умишлено – за гъбите. Има гъби, макар че тази есен малко ги беше хванала липсата, дано догодина да има. В най-лошия случай любителите на пърхутките няма да останат разочаровани. :)
И това е. Ако се появят хора с въпроси или с поправки във фактите – заповядайте. :)